Проучвайки района около Шефилд, си бях избрал два града на разумно разстояние за еднодневен тур. Първият от тях беше Лийдс. Отново град, чието име знаех основно заради футболния му отбор – но все пак бях поразгледал и малко снимки в Google, за да се уверя, че там ще ме очаква достатъчно фотографски “материал”. Оказах се прав – това наистина беше един от най-красивите английски градове, поне за моя вкус.

Може би най-интересната разлика между Лийдс и Шефилд беше в това, че двата града са много сходни като брой жители (600 хиляди за Лийдс и 500 хиляди за Шефилд), но усещането, когато се разхождаш из Лийдс, е за няколко пъти по-голям и по-истински град.

Посрещна ме първо интересната му и модерна гара, построена изцяло над водата на преминаващата под нея река.

Красиво беше направен и районът на бившите докове, намиращ се съвсем близо до гарата.

Градът не ме разочарова и по-нататък – с хубава английска архитектура, по-скоро от традиционния тип, но и с отделни модерни красоти.

Особено впечатляваща беше търговската част на града: поне 5-6 карета от улици са обединени в серия от покрити търговски центрове, с открити търговски улици между тях. Така че можеш цял ден да преминаваш от мол в мола, пресичайки улиците между тях, и шопингът да не свършва – само да сменяш стиловете и нивото на лукса 🙂

Една от най-впечатляващите сгради в Лийдс е бившата зърнена борса – сега също превърната в търговски център.

В Лийдс срещнах и някои приятни проявления на артистичния дух.

Като се започне от графити,

Мине се през стенописи,

и се стигне до интересни скулптури или архитектурни детайли.

Но градовете са си градове, обаче хората и онова, което се случва с тяхно участие, понякога са по-забележими от архитектурния фон.

И така, човек дори и добре да живее, някой ден попада насред гей парад. Ако бях пътувал до Англия на други дати, нямаше да го нацеля. Ако просто бях разменил датите за Манчестър и Лийдс, когато си планирах пътуванията – пак щях да го пропусна. Но аз го уцелих. В десятката.

Целият град му се беше посветил: украса и специални промоции на магазини, декорация на заведения, знамена на луксозни хотели, дори и пешеходна пътека беше пребоядисана в цветовете на дъгата. Да не говорим за улиците, по които щеше да се проведе самият парад…

Научих, че и сватбената фотография вече е преминала през промяна, след която има и едни фотографи, специализирана в сватбите на хомосексуални двойки. Въпреки твърдението на самите “специализирани” фотографи, че сватбата имала общо с любовта, а не с пола…

Участниците и почитателите на събитието също бяха доста интересни. Някои от тях бяха подчертано стилни…

Други – не чак толкова…

Трети пък направо изглеждаха като че ли не са за там…

Твърде много от тях ми се стори, че са още деца, а някои бяха дори с родителите си, които при това хич не изглеждаше да принадлежат към “целевата група” на събитието, а вероятно бяха там само от любопитство или съпричастност покрай свои приятели – макар и да бяха декорирани със знаменца или други цветни атрибути.

Но интересното е, че нищо от това не ми се стори смущаващо, натрапчиво или нахално. И все пак следният плакат леко ме смути – защото от него се виждаше, че организаторите специално са се погрижили да покажат предимствата на “алтернативния стил на живот” и пред децата – а това, колкото и да съм широко скроен, ми идва малко крайно…

Пълната колекция снимки от Лийдс можете да намерите ТУК.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *