Летен уикенд на Острова: ПИЙК ДИСТРИКТ

Късният вечерен час на полета за България ми остави още един цял ден за обикаляне – и него реших да го посветя на Националния парк Пийк дистрикт: един район от близо 1500 кв.км., изпълнен с много природа, зеленина, ливади, стада, гори, пътеки за туризъм и купища чаровни селца, запазили вида и духа на времето от преди няколко века.

В този район влакове почти няма, затова пък има доста добра мрежа от автобуси, които свързват повечето по-важни места на интервал от типично един час, към по-екзотичните направления може и на 2 часа, или само 3-4 пъти дневно. Във всеки случай, въпреки притесненията ми заради предишно преживяване в друг подобен район, когато така и не можах да стигна до най-интересните места, защото в неделя автобусите вървят само по един път сутринта и един път вечерта, тук връзките бяха повече от удобни.

КАСЪЛТЪН

Първата ми спирка – бодната почти наслуки в Google Maps заради интересното си име, се оказа едно приказно селце с идеално запазени каменни къщички на по 400-500 години (и с много по-нови, но построени в същия стил).

Места като това са посветени основно на три неща: спокоен живот, туризъм и хапване/пийване. Плюс малко история, каквато почти навсякъде има. В случая на Касълтън историята (вън от вековните къщички) се състоеше от един красив замък, разположен на хълма над селото.

Иначе долу в селото преобладаваха заведенията,

проявите на кръчмарски хумор,

и приятните имоти, някои от които се продават (и доколкото знам – съвсем не евтино).

Дори и началното училище в селото изглеждаше много интересно.

Някъде извън Касълтън имало и една много известна пещера, в която понякога се организират дори концерти. Но към нея – евентуално някой следващ път. Този път ми беше време да се отправя към втората точка за деня:

БЕЙКУЕЛ

Прочитайки това име, още не знаех защо то е такова, дори за момент го бях запомнил грешно като Блекуел (черният кладенец). Реално до този момент не бях се замислил и защо Касълтън се казва така. Но когато пристигнах в Бейкуел, и разбрах, че селцето се казва така заради пекарните традиции с прочутите му пудинги и тартове (Бейкуел ми могло да се преведе най-точно като Добропечево), загрях че и Касълтън не е нищо повече от Замъково…

Бейкуел беше не само архитектурно чаровно,

но и едно много цветно място. Малкият парк на централния му площад можеше да се мери с доста известни световни паркове с ботаническата си колекция.

Много красива беше и селската църква,

а в двора й се намираха гробища на няколко века. Една от паметните плочи ме впечатли с типографското си съвършенство, постигнато преди 2 века без никаква помощ от компютри, дизайнерски софтуер или рутери за издълбаване на надписи върху камък.

Търговската част на Бейкуел, както си му е редът, изобилстваше от магазинчета, пекарни, кафенета и ресторанти – повечето представящи традиционната местна кухня, и предлагащи неповторима атмосфера.

Не лиспваха и красиви стари къщички, очевидно използвани за живеене, или по-скоро – за ваканционни имоти на хора, желаещи да избягат от градската лудница.

Намерих дори и мост на любовта – видимо доста посещаван, ако съдим по едва издържащите на тежестта на катинарчетата парапети.

Като цяло обаче тези места са доста непопулярни и дори неизвестни за българите. Само веднъж през цялото време чух българска реч – на връщане в автобуса към Шефилд, и въпреки принципите си да не се намесвам в разговори на непознати сънародници, в случая не издържах да слушам мъката на една майка, която нетърпеливо чакаше вечерта, за да видят с дъщеря й в новините подробности за смъртта на… Лили Иванова. Очевидно бяха клъвнали на разпространяващата се във Фейсбук фалшива новина – та набързо се намесих и успокоих хората, че няма да изтърват предстоящия й концерт през декември! 🙂

Пълната колекция снимки от Касълтън можете да намерите ТУК.

Пълната колекция снимки от Бейкуел пък се намира ТУК.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *