Летен уикенд на Острова: МАНЧЕСТЪР

Предишната ми среща с този град, някъде преди 5-6 години, не мина по най-добрия начин. Мрачната лондонска февруарска сутрин, в която щях да тръгвам с влака към Манчестър, започна с неволно закачване на ремъка на фотоапарата ми в ръба на една маса в хотела, точно на тръгване от закуската, последвано от тежък удар на ръба на обектива в твърдия под. И въпреки че привидно и на апарата, и на обектива им нямаше нищо във функционално отношение, проблемите ми в този ден не беше писано да спрат дотук.

В Манчестър през целия ден не спря да вали някакъв ситен и студен дъжд – а аз имах само този ден, за да опитам да обиколя и заснема града. В резултат на което освен доста мокри дрехи, накрая имах и грозни снимки (терминът фотография все пак означава рисуване със светлина, така че наличието на поне малко слънце е от ключово значение за постигането на добри резултати), а на всичко отгоре и обективът ми започна да засича при опит за фокусиране върху близки обекти – така и не разбрах дали от удара сутринта, от многото дъжд през деня, или от някаква комбинация от двете (най-вероятно). С други думи, отдавна знаех, че ще трябва да ходя там отново, ако искам да имам хубав албум от този град – и сега беше дошъл удобният момент за това.

Естествено, време беше да си получа и компенсацията – под формата на прекрасно време: хем достатъчно слънчево, хем с драматични и красиви облаци в небето.

До голяма степен Манчестър ме очакваше непроменен – но различната светлина и чудесното време го правеха много по-приветлив и красив. Този път ми направи впечатление и колко е забързан. Въпреки съботния ден, по улиците всички бързаха нанякъде – с изключение на насядалите в някое от хубавите заведения на открито.

Най-после успях да направя отдавна мечтаните хубави снимки на доста от красивите сгради в Манчестър.

Направиха ми впечатление обаче и някои новости. На първо място – тук най-после има халал хот дог! Разгеле – откога си мечтаех! 🙂 Ясно защо го има, нали?

Изведнъж осъзнах и че не мога да си представя как ще я карат англичаните след Брекзит – кой, кой, кой ще им строи трамвайни спирки, когато вече го няма ЕС като техен брат?

В интерес на истината, това съвсем не беше спирка като спирка, а наистина впечатляващо инженерно съоръжение, при това – доста красиво, така че присмехът ми за ролята на ЕС е малко неуместен – най-малкото защото сигурно става дума за десетки милиони паунди, които сигурно не биха били първия приоритет на една община.

В Манчестър имаше както красиви модерни сгради…

…така и красиви следи от историята.

Имаше си дори и опера – макар и в момента да я ползваха за мюзикъл.

Естествено – Манчестър си има и стадион, даже два – ама моето любопитство не се простираше чак до тях, пък и времето нямаше да ми стигне. Времето ми стигна обаче да посетя един ресторант от хубава британска верига, от който неотдавна има едно заведение в София. Можете ли да предположите на кое от двете места беше по-скъпо? Не, не познахте. В манчестърското беше по-евтино – и то не в паунди, а в абсолютна стойност! Без майтап! 🙂

Пълната колекция снимки от Манчестър можете да намерите ТУК.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *